Хиляда дни във Венеция

Когато Фернандо забелязва Марлена в едно венецианско кафене, той вярва, че е намерил „единствената”. Марлена не е толкова сигурна. Разведена американска журналистка, гурме-специалист и сомелиер, Марлена пристига в Италия по работа. Вярва, че е доволна от живота си. Но няколко месеца след запознанството с Фернандо тя продава къщата си в Сейнт Луис, напуска работа, раздава повечето си вещи, взема си довиждане с двете си пораснали деца и се премества във Венеция, за да се омъжи за "непознатия", както сама нарича Фернандо.

Пристигнала там, тя похапва в миришещи на захар pasticcerie, сладкарници, разхожда се из palazzi, дворци от XVI век, ремонтира апартамента на любимия с изглед към Адриатика и подготвя сватбата си в старинна каменна църква.

Но никое щастие не се постига лесно. Фернандо не говори английски. Единственият италиански, който знае Марлена, е езикът на храната. Фернандо е сдържан, мълчалив песимист. Марлена е весела оптимистка. Слага си яркочервено червило и се облича във винтидж дрехи на Норма Камали. Той намира червилото й твърде ярко и ястията, които готви, прекалени. Това е "празнично готвене", казва той. Фернандо предпочита простички неща, а у Марлена няма нищо простичко...