Нещо като живот

Четвърто допълнено издание

За четири дни написах тази книга. Друга няма да пиша. Не съм писателка, не мога да измислям. От един живот мога да направя само една книга...". Лаконично, с известен фатализъм споделя в предговора на току-що излязлата си книга Ани Драндарова.

Сборникът, който представлява една разтърсваща с откровеността си автобиографична новела (написана за 4 дни) и много, пределно заредени с актуалност политически есета, печатани в демократичната периодика през последните осем години, е наречен "НЕЩО КАТО ЖИВОТ". Заглавието навява унилост. Но то носи и необходимата правота за антивремето на комунизма, в което съдбите на милиони хора по всевъзможен начин бяха унищожавани за осъществяването на най-абсурдния в историята "идеал". Напук на всички лоши спомени обаче в повествованието на Драндарова едва ли може да се открие нотка на примирение. Това прави книгата по естествен начин горда. Тя ще се хареса от унизяваните. Тази неизкоренима гордост е била и остава трън в дивашките очи на комунистите.

Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса в границите на що-годе нормалното човешко съществуване колко книги могат да се напишат. Но от обречения живот, какъвто през последните 50 години водят поколения българи, да се "направи" макар и един свестен разказ, да се заяви публично по морален и авторитетен начин личностното отношение към разгула на времето (публицистиката на Драндарова вече има място сред сериозен кръг от издания), е почти подвиг. Най-малкото белег на талант и характер.

Ани Драндарова е намерила сили и смисъл да разкаже живота си. Какво толкова може да довери една българка? Родена в края на 30-те години, от училищния праг "превъзпитавана" комунистически, омъжила се, с много труд отгледала двама синове, невъзприемаща се като героиня, нито като мъченица..."

Успехът от усилията на Ани идва в резултат на нейния избор. Преди да е усетила писателски кураж, тя безкомпромисно и съкровено брани светоусещането за родова ценност и своята индивидуалност. Както ни убеждават пестеливо написаните странички от автобиографичната новела, Ани Драндарова нито за миг, дори като дете, не изневерява на позитивната житейска логика.