За нормалността: моралната опера на един политически идиот

“Идиот” в древна Гърция е била думата, означаваща хората, които не са имали достъп до знанието или информацията: всички жени по дефиниция и повечето мъже. Смятам се за неспособна да съдя, да избирам, не виждам опции, с които мога да се идентифицирам. Дали това е нормално? Дали е така, защото съм жена? Дали това е състоянието на нормалност на жената - да не може да се идентифицира или да съди за политическите опции?... Моите съграждани говорят за история, за историческите нужди и права, за кръв, за сой, за гордост, за права, за визия. Но на мен нещо не ми достига, нещо страшно ми липсва. Губя разсъдък поради липса на любов и разбиране, на забавления, смях и лекота. Не мога 24 часа на ден да мисля за страха и смъртта, която е зад ъгъла... Ние днес живеем тук в култура на смъртта, основана на инстинктите на умирането или оцеляването. Не желая да следя инстинктите си всеки миг. Искам да контролирам и управлявам своите основни инстинкти, за да се чувствам свободна и добре. Дали това е нормалността?

Я. Тешанович