Насаме с белия свят

ОТНАЧАЛО

А може би все пак, дори когато след мен

се захлопне вратата между белия свят

и отвъдното черно

и аз, днес топлата, живата, цялата болка, радост и страст,

сякаш дъжд през лъчи, под тревите завинаги изтека,

тук, в някоя късна есенна нощ моите стихове

спасително като кръв вяра някому ще прелеят?

И този Някой, дошъл след мен на земята,

случайно разтворил книгата с думите,

от които извира душата ми,

ще повярва точно на онзи мой стих,

че макар да вали, не всичко догаря,

не всичко догаря... Дали?

Но дръпвам белия лист и започвам -

както всеки път, както цял живот -

отначало.