Отечески съвети

Да не губим времето си напразно. Царството Небесно принадлежи на извършващите насилие над себе си (виж: Мат. 11:12). Помнете за излизането на душата си за последния час и за момента на тягостната раздяла на душата с тялото. Помнете как в последния час идват демони и се стремят да сграбчат бедната душа и да я завлекат в ада.

О, какво страдание, каква болка на душата! Какви стенания се изтръгват от гърдите! Уви, в какво горестно състояние се намира душата в тези минути! Какви клетви ще дава тя пред Бога, че ще промени живота си, ще върви по пътя на покаянието и подвига, само и само да не умре!

Всички ще стигнем до този час и ще изпитаме всичко това и даже повече от това, и още по-горещо ще даваме обещания, че ще се обърнем към пътя на покаянието и подвига. Да си представим, че Бог още сега е чул бъдещата ни молба. Какво ни остава да правим? Да изпълняваме обещаното, да имаме истинско покаяние и подвиг за поправяне на душата си. Сега е подходящото време за покаяние и подвиг. Времето на живота постепенно намалява и без сами да забелязваме, се приближаваме до кончината и гроба!