Прозорци

За стените, огледалата и прозорците

Напоследък (а може и да е по принцип), хората сме склонни да се пристрастяваме към огледала. Създаваме си един шаблон на качествата, които трябва да притежаваме и параметрите на света, в който трябва да живеем и искаме непременно да видим себе си вписани в него.

Изграждаме стени спрямо външния свят, който ни се струва много интересен, но се страхуваме, че може и да не е толкова интересен, колкото ни се струва. Поставяме по стените огледала и опитваме да напаснем образа, който виждаме в тях към модела, в който бихме искали да се поберем.

Обръщаме все по-малко внимание на прозорците. А човек сам решава колко да си отвори прозореца и колко от света навън да допусне до себе си. Сам решава и какво да гледа през прозореца.

Когато искаме да сме сами затваряме очи. Когато не желаем близост със света отвън си затваряме прозореца. Но не можем постоянно да седим на затворен прозорец и със затворени очи - става прекалено задушно и в стаята, и в самите нас.

Затова моите истории са за моментите, в които предпочитаме да погледнем през прозореца вместо в огледалото - да го открехнем малко... малко повече...много повече - винаги толкова, колкото сами пожелаем.