Есенен мъж

ЕСЕНЕН МЪЖ

Есенен мъж е дошъл и те чака,

Госпожо Любов, отвори му вратите,

чадъра е взел от метличини плакали,

той няма да влезе в тази обител.

За теб е събрал безброй листопади,

хиляда реки е оплел и отвързал,

той плах е и мил е, в нозете ти пада,

той винаги твой е и няма да бърза.

С хиляда луни се е любил във мрака -

хиляда комети му прати небето,

той идва за прошка при тебе, че някога

безумно е бърсал праха в битието.

Есенен мъж е дошъл със капчука,

Госпожо Любов, отвори, не унивай,

той носи от птиците хиляди звуци,

земята целува и си отива.