Призракът на Сталин

„Руският народ има дълга традиция на управление от силни царе“, възвестява президентът Путин... И Сталин бе силен цар. В идеологически план Путин игра с финес, видоизменяйки осъждането на Ленин в пълзяща реабилитация на Сталин, превърнал се най-вече заради борбата срещу нацизма в олицетворение на реда и сигурността на империята днес. Ленин бе символ на комунистическата идеология. Сталин символизира великолепието на царете, на Вечната Русия. Да се погребе Ленин. Мумията му да бъде премахната и положена в гроб. Почитта да се насочи към Сталин, Червения цар, чиито действия го легитимират като наследник на Иван Грозни. В това можем да открием историческия мост, построен от Путин, който разглежда самия себе си като превъплъщение на първия Романов. Той произнесе знаменита фраза с красноречива двусмисленост: „Който не съжалява за СССР, няма сърце. Който съжалява, няма ум“.

В наши дни оправданието на деянията и делата на диктатора върви – по всичко изглежда – ръка за ръка с възвърнатата роля на специалните служби, тъй скъпи на руския президент. „Бащата на народите“ пожертва милиони човешки същества. Но днес човекът от улицата е склонен да оневини престъпленията му и подчертава „козовете, оставени в наследство от неговата система“: военната промишленост, ядрените оръжия, ракетите и космонавтиката, санитарния кордон от източноевропейски страни, проникването в Третия свят...