Законът

Законът е третата част от романовата трилогия на Владимир Зарев -Битието, Изходът, Законът, с която завършва епичната семейна сага на Вълчевия род. Действието в Законът обхваща времето от преустройството до наши дни. Изпълнен с ярки характери и помитащи любови, с увличащи събития и пределни човешки изпитания, този роман пресъздава противоречивата истина за прехода в България, разказва за величието на свободата и властта на парите. Макар и сюжетно свързан със събитията от по-далечното и по-близко минало на Вълчевия род, романът Законът може да се приеме и чете като самостоятелно произведение.

Владимир Зарев е щастливо явление и изключение в българската литература, той отново и отново се връща към епохалните знаци, картини и фигури, които символизират страната му - от изумителния еретик поп Богомил от девети век, повлиял с учението си духовното развитие на цяла Европа, до разгръщането на постокомунистическата ера в Разруха. Битието в своя гротесктен комизъм и забележителните си незабравими типажи с нещо ни напомня на Гоголевите герои. От друга страна в диалозите между Асен Вълчев и неговия скептичен професор откриваме моралния дискурс на Достоевски.

Нойе Цюрхер Цайтунг

Героите не са идеализирани, нито романтично приповдигнати, те са герои на Достоевски, пренесени в XX век в състояние между религиозно смирение и разрушително насилие, между детинска наивност и безспорнен търговски нюх. Определението българския Балзак, дадено на Владимир Зарев по повод Разруха, лично бих заменил с по-подходящото сравнение с Достоевски и дори с Булгаков.