Мегалитни архитектурни паметници в България и в други страни

В книгата е поддържана хипотезата, че най-ранната култура е мегалитната, когато архитектурата се е изграждала от огромни каменни блокове, мегалитоси (от гр. език мега — голям, литос — камък). Тези градивни елементи са достигали тежест до десетки, стотици и дори хиляди тона.

Най-необясним за съвременните изследователи на мегалитната архитектура е въпросът, какви методи на елевация и транспортиране са били използвани от древните строители, защото съвременните елеваторни системи нямат тези въз­можности за преносяемост, и какви непознати на нас енергии са били известни в древността. Сред нерешените проблеми не по-малко интересни са и тези, свърза­ни с определянето на генезиса на тази необикновена архитектура, на датировката, на географските райони на създаване на първичните архитектурни и конструктив­ни форми, както и функционалното предназначение на всеки типологичен образец.

Според автора, районът на Тихия океан е люлката на човешките култури, къ­дето в дълбока древност се е развила велика цивилизация.Крайбрежните терито­рии и острови, тяхната разкъсаност, както и легендите и преданията, митографските извори и древни кодекси очертават историческата картина на някога същес­твуваща матерична цялост и една културна общност с общи расови белези.

В района на Атлантическия океан, авторът допуска аргументирано обособя­ването на втори културен център — Атлантида, чиято история е записана в камен­ните архиви на Тибет, Индия, Египет и др. Съдбата на този континент е навлязла дълбоко в сферата на митовете, но вече е доказано, че митовете са история, съх­ранена в човешката историческа памет.