Обект на настоящото изследване са римските култове в периода I-IV в. на територията на провинция Долна Мизия, обхващаща съвременните български земи. Основният материал при разглеждането на култовете са паметниците, открити във военните лагери и в градските центрове, възникнали около тях -колонии, муниципии и кастели.

Селекцията на паметниците е направена по предпочетения в посвещенията латински език, който показва определена степен на романизация. Избраният критерий предполага изключване на Западното Черноморие, поради преобладаващия брой жители с гръцки и гръцко-малоазийски произход и незначителния брой латински паметници, открити в тази територия.

Върху отделни култове (напр. Диана, Асклепий, Херкулес и др.) съществуват съвременни цялостни изследвания, които представят съответния култ върху територията на днешна България. В настоящата разработка обектът е подбран на друг принцип: той обхваща не един, а 22 римски култа, но концентрирани върху част от географската територия на България.

Изборът на Долна Мизия като географски ограничител на обекта има съществено основание, тъй като именно тук романизацията е в най-висока степен. Ето защо проучването на значителна част от култовете върху тази територия очертава мащабни перспективи за изследване в различни направления. Настоящият труд изгражда цялостна представа за процеса на романизация и възможно най-пълна картина на проявите на култовете върху избраната територия и в рамките на съответното историческо време със систематизиране на съществуващата информация в музейни фондове и експозиции, както и в научната литература.

Разработката дава възможност за поглед към римската религия, към специфичното проявление на римските култове, божества и персонификации и към наблюдение на историческите тенденции от средата на I в. до края на IV в. Констатира се временно-пространствената динамика в разпространението на култовете, проследява се тяхното взаимодействие на основата на анализираната от редица изследователи полифункционалност и съчетаемост на култовете, установяват се специфични явления в проявите на синкретизъм и евентуалното наличие на затихващи или излизащи на преден план функции и идеи. Определят се количествените съотношения между култовете - факт, който е относителен и зависещ от актуалното състояние на археологическите разкопки, но може да регистрира към настоящия момент определена картина по отношение на предпочитаните и най-разпространените.