Несретник

Стилиян Чилингиров е роден в Шумен през 1881 г. като трето дете в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Учи педагогика и литература в София, Берлин и Лайпциг. От началото на XX век участва активно в обществения живот на страната като учител и публицист. Името му е свързано и с бунтовете срещу десятъка, въведен от правителството на Васил Радославов. През 1908 г. се жени за Стаматка Радушева. Избран е за народен представител в XV обикновено народно събрание от Преславска околия. От 1913 до 1922 г. е поддиректор и директор на Народната библиотека в София, а през 1923 т. е директор на Етнографския музей, Чилингиров е сред създателите на Съюза на българските писатели и негов председател между 1941 и 1943 г. По същото време е и председател на Върховния читалищен съюз. След 9 септември 1944 т. е определен като „великобългарски шовинист" и „враг на народните читалища, на културата и просветата в България". До 1953 г., когато се появява книгата му „Иван Вазов от близо и далеч", Чилингиров е „забравен". В кран на 1962 г. умира в София.

Стилиян Чилингиров е автор на голямо но обем творчество -стихосбирки, романи, сборници разкази, исторически изследвания, биографични очерци, сред които най-известни са автобиографичният роман в сонети „Владо Булатов" (1922), романите в проза „Хляб наш насущний" (1926) и „Шинел без нагони" (1928) и капиталното изследване „Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското възраждане" (.1930),