Векът на Сталин, книга 3

Може с пълно основание да се каже, че след Втората световна война Сталин съзнателно и целенасочено готвеше Съветския съюз за така наречения днес век на знанието. Готвеше го не за някакъв абстрактен и неясен век на знанието, а според марксистката постановка за превръщането на науката в непосредствена производителна сила.

Никой не знае какви са характеристиките на „века на знанието", никой не се наема дори да говори за тях - дали става въпрос за обща грамотност, за общо висше образование или за подбор на политически „елит" от знаещи, талантливи и високоинтелектуални хора. С превръщането на науката в непосредствена производителна сила е друго. Тук главното е премахването на разликата между умствения и физическия труд, още по-тясната връзка „наука-техника", отмяната не само на тежкия физически труд от машини, но и предаването на машините на част от човешката умствена дейност (изкуствен интелект). Целта на Сталин беше подготовката на висша научно-техническа интелигенция (образование), импулсиране на научно-приложни разработки (създаване на мрежа от ведомствени институти), стимулиране на фундаменталните разработки (разширяване на АН на СССР и АН на съюзните републики), издаване и разпространяване на евтина и достъпна научна, техническа и научно-популярна литература. Тази огромна дейност няма прецедент в света и довежда Съветския съюз до невиждани и неочаквани постижения във всички области на живота. Заслугата на Сталин в тази област е определяща.