Хроника на хилядната година

Представената в настоящото издание „Хроника" (оригиналното й название е „История на моето време") е симптоматична най-малкото в две отношения. На първо място тя характеризира до голяма степен историографичния жанр на ранното Средновековие - с неговата нормативна претенция да представи универсалната история на човечеството и да я обясни от хоризонта на определени универсално-метафизически принципи, от една страна, а от - друга с твърде свободното повествование, изтъкано от предания и анекдоти, от съобщения за случки с местно значение, от разсъждения върху произволни теми и от проникновени самонаблюдения. Това е, разбира се, история, която описва исторически лица и събития. Но то е и нещо много повече - увлекателен разказ за живота, вярванията, надеждите и страховете на хората около смяната на столетието. На второ място, „Хрониката" е важно свидетелство за едно събитие, което модерната историография нерядко е склонна да хиперболизира - апокалиптичните настроения, свързани е очакваната хилядна година. Хрониката на Раул Глабер убедително демонстрира твърде дифузния и неопределен характер на опасенията от края на хилядолетието. И това е напълно разбираемо. Защото, разбира се, апокалиптизмът е обща умонастроеност на цялото европейско Средновековие, но тази откритост за края трудно може да бъде обвързана с някаква конкретна дата - отчае ги защото самото летоброене е твърде мобилно и неопределено в различните региони (аи огромната част от необразованото население всъщност изобщо не ориентира живота си „хронологично", а по-скоро „натурално".