Авторката наблюдава през текстовете на писателя опитите на турската култура да разбере себе си и да обикне Другия не само чрез съотнасяния към западния свят, а към родово-частния живот, опита на миналото и настоящето.

Първата глава на изследването Просвещенският проект Орхан Памук разумно ни насочва към културната положеност на текста Памук. Турската култура е измамно близка, позната и разбираема, но само на пръв поглед, ако я мислим в исторически и политически клишета или в стереотипите на националната литература, които обикновено изграждат негативен образ на съседа. През романите на Орхан Памук се разкрива пъстър, нееднозначен и необозрим свят на Другия, на цивилизация, разположена на ръба на Изтока и Запада. Усилията на писателя според авторката са насочени към постигането на универсалистичен модел за литература, в който се наслагват просвещенски, мултикултурни и постмодерни проекции.

Втората глава с изявен интертекстов ракурс „Литературните диалози на Орхан Памук“ насочва вниманието към общуването на писателя с турската литературна традиция и някои много коментирани западни диалози в неговото творчество с това на Марсел Пруст, Умберто Еко, Итало Калвино, Пол Остър, Джулиан Барнс. В този аспект защрихованите взаимодействия могат да бъдат отправна точка за бъдещи критически студии.

Глава трета „Палинодии, лайтмотиви и цитати“ тълкува автотекстуалните ракурси в прозата на твореца. Прави впечатление, че специализираната терминология и ерудицията на авторката не са поднесени наукообразно, а са вплетени елегантно в анализа. Част четвърта „Металитературният Орхан Памук“ има приносен характер, защото оцелостява многостранния образ на автора чрез премислянето на собствените му житейски и творчески стратегии, които се превръщат в канава на текста Орхан Памук. Получава се многопластов критически разказ, наблюдаващ като през калейдоскоп пъстрия свят на Ориента, което ще провокира допълнително интереса на почитателите на турския нобелист в България.