Gavazov. Художникът на една история

Днес, на деветдесет години, Свобдан Палич осъществява детската си мечта, която е да си почива. Въпреки обявения от Хегел още през 1828 година край на изкуството, край, препотвърден неколкократно от Артър Данто, и въпреки диагностицираната от теорията на XX век „смърт на автора", може би трябва да се гледа най-вече биографично на артистите и в случая, биографично погледнато, Палич определено има от какво да си почива.

В края на 60-те години на миналия век, той става известен в средите на уличните артисти в Прага, когато по време на протестите от Пражката пролет барикадира Карлов мост и заплашва с гребен руските танкове. От 1969 до 1989 г. е принуден да се оттегли, емигрира във Филипините и от музеен работник се издига, минавайки транзитно през куратор, до директор на Музея за съвременно изкуство под вулкана Булусан. Там той се превръща в един от пионерите на вече цяла плеяда изследователи на творчеството на Милош Гавазов, за което говори и настоящият първи албум на художника.