Екзистенциализмът

През тридесетте години на XX век терминът екзистенциална философия се прилага спрямо литературни и философски есета с твърде различна ориентация. Редом един до друг биват цитирани имената на Киркегор, Достоевски, Ницше или Кафка. Автори като Н. Бердяев, Л. Шестов и Б. Фондан, които напомнят за Бьоме, Шелинг и Баадер, се вписват в периферията на традиционните течения със своята индивидуалистична и изпълнена с трагизъм мисъл, белязана от ирационализъм. Предприемайки една духовна одисея отвъд универсалния разум, без при това да проповядват sacrificium intellectus, тези руски и централноевропейски мислители упрекват дори и философите на екзистенциализма, за които ще говорим в настоящата книга, че отново са превърнали съществуването в сфера на абстрактност. Като противопоставят съществуващия на съществуването и отричат общовалидността на която и да било теория, те се опитват да изградят една философия на изключението, а не само да философстват, обърнали поглед към изключенията на мисълта, каквито по думите на Ясперс са Киркегор и Ницше.