Захари Княжевски - един от първите

ЗАХАРИ КНЯЖЕСКИ (1810 - 1877) е сред най-ранните и заслужили дейци на Българското възраждане. Получил образованието си в Русия, притежаващ лично обаяние и дар слово, той е приет много добре от видни руски учени и общественици, както и от дейци на православната църква. Така той успява да извоюва стипендии за много български младежи в руските висши учебни заведения, да събере хиляди книги от най-различни области на знанието и да създаде с тях библиотеки в десетки български училища. Той е сред първите, които запознават руското общество с миналото на България - в Москва излизат четири негови книги за българската история и обичаи.

В България Княжески издава книги — практически ръководства в различни области — особено необходими за времето си. Всеобщо признати още приживе са неговите заслуги за женското образование. Княжески е няколко години преводач в руското консулство в Търново и Русе. През това време се занимава усилено със земеделие. Мечтае да бъде открито земеделско училище. Както мечтае и за откриването на българска духовна семинария. Негов неосъществен проект е създаването на свещоливница. Дългогодишна мечта на Княжески е откриването в Стара Загора на общодостъпна голяма централна библиотека.

Осъществени и неосъществени, замислите на Княжески говорят за голяма далновидност и прозорливо разбиране за основните насоки, в които трябва да се развиват в България образованието, земеделието, занаятите.

ЛИЛЯНА МИНКОВА е родена в София през 1932 г. Завършила е руска филология в Софийския университет. След аспирантура по украинска литература работи до пенсионирането си в Института за литература при БАН. Авторка е на книгите: „О. М. Бодянски и Българското възраждане", „Български възрожденци в Русия", „Ръкопис на Константин Миладинов в архива на И. И. Срезневски". Работата й се опира на писма и документи от редица руски архиви. Превежда от руски, украински и френски.