Между два свята

„Няма да се върна в този комунистически ад.

Tова вече не е моята страна“

Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в София, след като приключим с търговските си дела.

Вероятно наистина е вярвала, че този ден ще дойде. Въпреки изпитанията у дома, тя копнее за голямото си семейство, за песните, които пее с приятелите. Израснала в заможно семейство, сега предстои да се превърне в бизнес дама и то във времена, когато тази роля не е присъща за жените. Галената малка дъщеря в семейството, взимана за подбив от братя и сестри, ще се превърне в единствена опора за родителите си, ще бъде подкрепа за семейството си в далечната родина. Като майка тя никога няма да допусне децата да познаят нуждата. Като съпруга ще се посвети на милия мъж от малкото градче, който един ден казва „здравей“ на автобусна спирка в Ню Йорк.

Автобиографията „Между два свята“, която Лиляна Сайберт пише на 88-годишна възраст, е вълнуващ и ярък разказ за жизнените перипетии, за времената, чийто свидетел е, за онзи дух, източник на сила за всички ни, когато най-много се нуждаем от нея.