Последно повикване

Ако харесвате духа на „Приятели мои" или закачливата мъдрост на „Ритни камбаната с финес", съвсем естествено ще заживеете в чудната реалност на тази книга. Мил, палав, магичен и много човешки, това е един свят, нарисуван с артистичен замах, за който проф. Людмил Стайков сподели:

„Ако ми бяха казали, че това е неизвестен ръкопис на Маркес -щях да повярвам."

Който не живее, не може да умре... Това е факт в света на петимата герои - очарователни немирни старчета. .Бидейки на практика безсмъртни, те се впускат в приключение, за да случат всичките си пропуснати мечти...

„...Много се уплаших, че написах книга за старци. Никой не обича тази тема, но моите старчета са меко казано разбойници. Докато писах, се влюбих в тях и в света им, и така се забавлявах, че не исках историята да свършва, а ежедневието ми после изглеждаше безцветно. Често отново бягам при тези пораснали деца. Ще се радвам, ако заредя читателите с позитивността и лекотата, която чувствах аз, докато пишех книгата. Без други цели, това е история, която носи очарователна ведрост и радост..."

Който си спомня „Небивалици" на Ирен, ще открие, че години по-късно тя е станала по-зряла, но нито грам по-стандартна. Лудостта от прогнозите за времето на младата тогава Нова телевизия, загадката на силуета от „Добро утро" по БНТ и еротичната дързост на „Голите ангели" - всичко това е избягало надалеч в прекрасен и магичен свят...