Атлантида 2

Атлантида

Морето неземно във светла Луна

когато отново се раждат звездите

и морската пяна от синя вода

разпръсква жестоко и бавно вълните.

Събуден от бурята вечна и зла

когато във мрака изгарят мъглите

бездънна е морската синя вода

където потъват нелепо душите.

Безкрая изчезнал във водната шир

изпраща ми приказни странни посоки

морето неземно във грохотен пир

изпива безкрайно на капките сока.

И вечно във синята странна вода

делфини копнеят за пътища снежни

разпръсква се вечната бяла вълна

и падат отгоре капките нежни.

Тогава над белите облаци спят

замръкнали неми безцелни пътеки

и странни създания в синият свят

изчезват във времето тленни навеки.

И старият свят от небето отпива

бездънните сокове в странни мъгли

тогава в съня се роди Атлантида

забравена в сините морски вълни.