Стихотворения

На бледно-голубой эмали,

Какая мыслима в апреле,

Березы ветви поднимали

И незаметно вечерели.

Узор отточенный и мелкий,

Застыла тоненькая сетка,

Как на фарфоровой тарелке

Рисунок, вычерченный метко,--

Когда его художник милый

Выводит на стеклянной тверди,

В сознании минутной силы,

В забвении печальной смерти.

Върху небесната глазура,

тъй както само през април е,

брезите с клончета лазура

са неусетно свечерили.

Застиват тъничките мрежи

тъй ясни, резки – от ония

рисунки трепетни и свежи

на порцеланова чиния –

когато майсторът разстила

боите по твърдта кристална,

съзнал минутната си сила,

забравил за смъртта печална.