Кризисен PR

Кризисният PR изисква особена чувствителност и отвореност към всичко ирационално. Едновременно с това е необходима и висока доза хладнокръвие, за да бъде върната системата към нормалността, да бъде успокоена и излекувана. В този смисъл кризисната комуникация не се отдава на всеки. Тя изисква проницателност, иновативност, широк мироглед, ангажираност и съпричастност.

Въпреки че има своите правила, своя “азбука”, кризисната комуникация стои далеч от шаблона, посредствеността, ограничеността. В заплашително връхлитащият ни кризисен свят кризисната комуникация не признава бариери. Тя е творчество, провокирано понякога от случайността, друг път от екстремния индивидуализъм и поддаващо се по-скоро на подсъзнателните пориви на мисълта, отколкото на теорията.

Кризите са като барабаните на Каланда, за които пише Бунюел в Моят последен дъх. Те започват да бият без прекъсване от обяд на разпети петък до същото време на другия ден, съботата на страстната седмица. Също като тези барабани кризисният тътен и често опустошителен ритъм оставят дълбока бразда в съзнанието на засегнатите от кризата. Техните спомени наподобяват късометражен филм, в който образите и звуците връхлитат, разтърсват, преобръщат света и всичко обично и значимо в него, за да го претворят по нов, понякога болезнен, а друг път вдъхновяващ начин.