Воинът на Мелпомена

Иска ми се да избегна шаблонните изрази, с които обикновено си служим, когато говорим или пишем за нашите изявени творци. В случая имам двоен повод да го направя: става дума за големите ни артисти Атанас Кирчев и неговата дъщеря Олга Кирчева.

Олга е събрала всички материали, свързани с живота на баща си, и е написала книга, която едва сега, толкова години след смъртта й, ще види бял свят. Не познавах Атанас Кирчев, поточно само съм чувала за него. Той е бил една от големите личности в българския театър, живял и творил в края на по-мина-лия и в началото на миналия век. Затова пък имах щастието добре да познавам Олга Кирчева, с която съдбата ме сближи не само физически, но и духовно - ние живяхме къща до къща в продължение на двадесет години. Въпреки голямата разлика във възрастта с гордост мога да кажа, че бяхме приятелки. Смятам, че когато се отнася за човек на изкуството, старостта е съвсем относително понятие. Като правило има две категории хора: стари младежи и млади старци. Олга или Оля, както всички ние, приятелите й, я наричахме, безспорно принадлежеше към втората. Но независимо от близостта ни аз никога не се осмелих да мина с нея на „ ти ". Казвах й: „ Олечка, Вие!". А пък Славка Славова, която Олга обичаше, може би най-много от всички и която тя подготви за приемните изпити в Театралната школа, се обръщаше към нея с: „Вие, госпожо Кирчева!” И това не беше поради някаква отчужденост, а поради голямото уважение и респект, които изпитвахме към нея.

Надявам се, че тази книга ще напомни на читателите за големия български театър, който се е родил в ума и сърцето на нацията, отразяващ нейните съкровени мечти и въжделения и който свързва нейното минало, настояще и бъдеще.