Антропология на патриархалния език

Д-р НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ завършва социология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира теория на собствеността в Римския университет „La Sapienza". Води лекционните курсове Политическа антропология, Анатомия на корупцията и Непублична политика в специалностите Политология и Публична администрация на Софийския университет. Автор е на книгата „феодализъм и патриархалност" (1993) и на редица научни публикации.

„Антропология на патриархалния език" предлага теоретическа реконструкция на патриархалната общност въз основа на остатъците от нейния език. Анализирайки скрития нормативен смисъл на езиковото общуване в патриархалното общество, авторът прави извода, че благодарение на езика зад привидната аполитичност на патриархалната общност се разкрива своеобразен тип политическа реакция - както към държавата изобщо, така и към държавата на Османската империя в частност. Със своята способност да опубличностява социалната принадлежност езикът е ежедневният строител на християнската идентичност. Разрушаването на църкви и манастири, лишаването на цели райони от религиозни храмове не унищожава общностната идентичност, защото всепроникващото движение на думите не може да спре. Религиозната и народностната идентичност са само две от публичните полета, в които езикът разгръща своя социален потенциал. Той остава единственият универсален социален посредник, всеобщ демиург на социалната връзка. Той е абсолютният властелин на ежедневието - там, където се изграждат основите на социалното цяло. Затова в строго социалния смисъл не църквата, а езикът опазва българската народност от претопяване. Не християнският език опазва българина, а езикът на българина опазва християнина.