Човек в градината

Книгата може да бъде намерена в книжарница „Български книжици” ул. Аксаков 10 /knigabg.com/

„Собствената ми поезия не отразява поглед върху текущото в човешкия живот, в поезията ми става дума по-скоро за „човешкото състояние", за нашата въвлеченост в „най-дълбоките" въпроси на съществуването ни. Ние сме предадени на времето, ние идем от нищото и се връщаме пак там, и знаем това. Междувременно живеем в парадоксалната ситуация да сме детерминирани и свободни, да мразим смъртта и да трябва да я приемем, да искаме да познаем света и сами да сме част от него. Именно тази ситуация трябва да стане видима в моите стихове. Въпроси, които вълнуват всекиго, без значение на произход, религия или политическо убеждение, без значение на обществената ситуация. Да, реалността, но описана на език, на който се поставят въпроси, отхвърлят се отговори, поставят се други въпроси, отхвърлят се други отговори, ad infinitum, понеже това е единственият начин да се каже нещо за нещо, което всъщност не може да бъде казано и въпреки това го иска."

„Светът на битието съществува не за нас, това е, което поезията постоянно казва, отново и отново, и отново.

Поезията ни позволява да видим своите илюзии и ги разбива.

Поезията ни казва, че някога, когато още не ни е имало, сме познавали света и ще го познаваме пак, едва когато вече няма да ни има. Това е най-горчивият протест срещу самоочевидността на ежедневния свят. Няма утеха и това е утеха. "