Зъби

Мирослав Христов (р. 1982, София) е завършил философия и магистратура по културология („Изкуство и съвременност”) в СУ „Св. Климент Охридски”. Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка „Череша с гравитация” (изд. “Арс”), която е отличена на два национални конкурса. Автор е на пиесата „Всичкоядеца”, чиято театрална премиера предстои в края на 2012 г. Вторият му драматургичен текст „Последната звезда” беше отличен на фестивала „Нова българска драма“ (Шумен, 2012 г.). Участва в поетично-музикалния пърформанс „4х4”.

настояще римувано с паве

и аз като някой с по-спокоен глас

може би трябва да натъпча думите в устата си

и да ги подпаля

за да запълня дупките в зъбите

със някой друг фалцет или остроумие

после да опиша дупките в асфалта

мълчанието на светофарите

безхаберието на птиците

да захапя клепачите и падащите листа

да есента винаги е била такава вятърничава знам

и на баба си хвърчилото

което обичаше да се вие като буреносен облак

над черницата

винаги пред затишие или буря

винаги отнесло със себе си белите ми дробове

някъде на юг

и аз може би трябва да опиша сълзливите капчици въздух

реещи се около мембраната на дните

и яйцеклетките на просторите

шумните вариететни постановки

с участието на просяците

и сперматозоидите

да ги докосна иронично с пръсти

после да назова този град

поименно

неговия саундтрак и скърцащите му легла

да го опитомя изплюя изнасиля

да дам пример или нищо да не давам

да се изложа публично падайки по стълбите

и да нарека нелепата случка вдъхновение

после да си свия цигара и да забръмча като муха

бззззз

която все губи главата си някъде в дима

и все не намира паяжина

но не

аз не искам

да пиша за глаголицата на глътките вино

да изпразвам съдържанието на белия лист

и да изримувам някой друг смисъл докато му се види

края

всъщност

предпочитам да римувам настоящето с паве