НеХана

Сборник разкази.

...Никога не съм предполагал, че един ден няма да нося името на баща си, а за да „звуча" добре тук, за да се слея, за да заприличам на тях, за да не могат да ме отличават от себе си, ще се казвам Куинс. Без никой да ме принуждава, без върху мен да е упражнено насилие по политически причини, без някой с пистолет в слепоочието ми да иска да забравя рода и произхода си и ноктите ми ще са меки и розови. Каква гадост...

...Всичко беше еднакво и нищо не беше еднакво. Жиголо Джо беше добрият вариант за любовник. Програмиран единствено и само да доставя удоволствие. Създаването на живот беше премахнато като безсмислена функция. Леко я болеше корема, което Хана приемаше с досада от несъвършенството си на хомо сапиенс. Болката беше нищо в сравнение с това да седиш пред телевизора с дистанционно в ръка като провалила се фея, на която са отнели вълшебната пръчица. А може би вълшебните пръчици на феите всъщност са били най-обикновени дистанционни, с които са сменяли програмите на нищо не подозиращите хора от Средновековието. А дали има самоубили се феи? При този въпрос Хана се намръщи, протегна решително ръка с дистанционното и смени канала. Беше време за Дискъвъри...