Неохотният фундаменталист

Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава Америка трябваше да бъде спряна не само в интерес на останалата част от човечеството, но и заради самата себе си.

Какво точно сторих, за да спра Америка, питате? Наистина ли не знаете отговора, господине? Колебаете се... не се тревожете, не съм чак такъв грубиянин, че да изтръгна насилствено отговор. Ще ви кажа какво направих, макар да не беше много, а и се опасявам, че може би няма да отговори на очакванията ви. Но нека първо напуснем този пазар; кепенците се затварят и наоколо започват да се навъртат неприятни типове...