„БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ". Венец обаче на творчеството на великия флорентинец, далеч надхвърляща всички дотогавашни негови поетични и научни опити, се явява „Комедията", изтръгнала от следващите поколения, завладени от нейната сила и нейния чар, името „божествена" („Божествена комедия"), с което тя остава да блести завинаги.

Поемата „Божествена комедия" се явява философско-художествен синтез на средновековната култура, най-вече на схоластичното богословие и въведение в литературата на новите времена. От художествена формална гледна точка поемата има връзка с литературата за виденията и с алегорическата поезия на средните векове. От идейна гледна точка тя е израз на трогателни и високопатетични стълкновения между живот и аскетизъм, между реализъм и мистика, между църковни догми и индивидуалистични стремежи, между феодална ограниченост и буржоазно свободолюбив. В нея се пристъпва критически към цялото средновековно наследство и особено към такива могъщи институции като църквата и папството и към възгледи и понятия, свързани с феодалния строй. В нея е прокаран силен и неотслабващ интерес към живота на човека и към всички форми на обществена проява. Изобщо връзката на живота с поезията е неотлъчно присъстваща дори и в най-метафизичните части на „Рая". Наред с тези възрожденски черти трябва да се отбележи обаянието му пред античния свят, наситен с антиаскетични тежнения.

„Божествена комедия" е произведение дълбоко политическо, изпълнено с жарък полемичен дух, а самият Данте се явява предвестник на Възраждането, борец за освобождението на човека, поет със силни интереси към живота и природата. Мъжествен борец и политически изгнаник, поетът вижда в изкуството могъщо оръжие за борба за бъдещето на човечеството.

В „Комедията" не съществува разногласие между морал и политика. Моралните размишления и принципи тук са винаги от политическо естество и на пръв поглед, когато Данте осъжда някои политически лица, може да се стори, че действа под натиска на чисто политически съображения, да, но отъждествени винаги с морални съображения.

Ето защо Данте черпи материала си непосредствено от живота и от политическите условия на своето време. Изворът на човешките му страсти и на мощната му фантазия блика направо от качеството му на гражданин на Флоренция и на Италия и на човек от XIV век.

Oттyк силно подчертаният италиански, флорентински и съвременен характер на поемата дотолкова, че според правдивия израз на италианския литературен историк Момиляно „в XIV век читателите на поемата, най-вече на първия и втория раздел, ще да са имали впечатление, като да четат някакъв летопис на своето време".

В поемата е отразен най-ярко бурният стремеж на зараждащата се буржоазия да защити своите права и интереси, създавайки своя духовна структура и свои организации, да утвърди превъзходството на своите възгледи пред тези на феодалното общество.

Композиционно поемата се отличава със строга симетрия. Тя се състои от три основни раздела - „Ад", „Чистилище" и „Рай", - като всеки от тях има равен брой части или по-точно песни: по 33 във всеки един от разделите плюс една уводна песен, или всичко в цялата поема се съдържат 100 песни. Адът на свой ред се състои от 9 кръга плюс едно преддверие, или всичко 10. Чистилището брои 9 тераси или степени, корнизи, плюс земния Рай, или всичко прави 10. Раят е образуван от 9 подвижни небеса плюс едно неподвижно, или всичко 10. В разпределението на стиховете също така е съблюдавано симетричното начало, тъй че отделните песни рядко обемат всяка една повече от 150 стиха. Най-сетне поемата е написана в терцини, тоест строфи от по три 11-срични стиха.