Кръстопътици

Кръстопътици

от Стойчо Грънчаров

3,58 € 7,00 лв.

В момента не е в наличност

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Гутенберг
Народност
българска
Година
2000
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
216
ISBN
9549943151

За книгата

Известният румънски учен Лучан Бойа пише в труда си „Историята между истината и измислицата. Играта с миналото": „Историците с нищожни изключения по-скоро правят история, отколкото я осмислят."

Подобна мисъл е изказвана и преди, и след него. Съгласен съм с нея, без обаче да се доверявам на аритметиката на автора. Мислещите историци безспорно са доста по-малко от „правачите" на история, но чак „нищожен" броят им не е.

"Правачите" пък обикновено са запълвачи. Любимото им занимание е регистрирането на „бели петна" в миналото и при добър късмет - тяхното заличаване, без това естествено не може, но само то не стига... Късметът им, от друга страна, се състои в това да набавят документи за запълване на „петната". „Правачите" на история си имат и девиз. Дадоха им го Шарл Ланглоа и Шарл Сейнбюс през 1897 г. в своето „Въведение към изучаването на историята". Там пише: „L'Histoire se fait avec des documents. Pas de documents, pas d'histoire" („Историята се прави с документи. Няма документи, няма история"). Употребеният от авторите глагол ни освобождава и от досадата да мислим. През 30-те години Люсиен Фебр репликира по подобаващ, начин в списанието „Анали": „С възникването на проблемите започва и свършва цялата история. Няма проблеми, няма история." По друг повод и известният за времето си (края на XIX в.) историк лорд Актьн предупреди: „Изучавайте проблемите, а не периодите!"

Така и аз, взрян в балканската история, с периферното си научно зрение търсех трудове най-вече на мислещи историци, на историософи, на философи или на други мислители, за да си създам с тяхна помощ някаква същностна представа за развитието на западноевропейци, руси, турци. Че нали без тяхното участие или реакция на османските Балкани не се случваше нищо важно?

И друго нещо. Има две явления, към които българските историци (когато имат отношение към тях) обикновено изпитват силно презрение, та - дори и ненавист. Те са еклектизмът и компилацията. С времето обаче лично аз ги зауважавах и ги включих в ценностния си интериор…

СЪДЪРЖАНИЕ:

Предговор

ПРИВИЛЕГИРОВАНИТЕ

Средновековие

Хармонията на „безпросветното" време

Парадоксите на Ренесанса

Векът на „дреболиите"

Ветрове на горния етаж

ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ

Като природен закон

Неподвижните светогледни пространства

Упадъкът

„Епохата на лалето", „новата система" и Европейският концерт

НЕПРЕДВИДИМИТЕ

Руските въпросителни - за добро или зло

„Всеобщо, пряко, равно и тайно"

Татарското иго?

Московска и императорска Русия

Третият Рим

Страшният Иван

Великият петък

Екатерина Велика

Библиография

Още от автора

Стойчо Грънчаров

Всички 2

От същия раздел

Може да ви хареса

Съвременна история