Слизане

СЛИЗАНЕ

докато вървях по сенчести пътеки

и наблюдавах блясъка на гъши вратове

сриване на малък ястреб и врабче в къдриците на перушина,

и забързаната полска мишка, и чинка на превит ластар,

забелязах, че и моето лице се отразява в смълчаните очи,

които се прокрадваха

от светлина на сянка, от сухота на влага,

че е време за заеми и съм дете, което вижда всичко,

че съм впечатлен от всичко,

че всичко се събира в точка, която ме държи изправен и камшиците на светлината тръгват да осветят

хилядолистните ръце, които молят и отричат

осъзнах, че не съм сам, че съм покрит със хиляди воали

и не мога да ги разплета и преброя

докато разчитам на очите, водещи ме през дъбравите

през топли плитчини и мълчалива трева, която ме топли

знаех, че съм благословен и че езикът ми е взет назаем,

че го събирах от устите, които ме надзираваха

и ме посипаха с билки — да съм светият юнец,

с чиято плът се подготвят да заздравят телата си

и да направят езика си гъвкав, както ловецът прави със своя нюх

готов да намери плячката между милиарда неща,

да познае своята неоспорима причина сред заплетени имена

с какъв замах да се хвърли през източника в блясъка на гърлото

и да се знае, че трябва многократно да се раждам

и повторно да се спускам от устата под крилото на сянката,

която познава своето тяло

тук в неподвижността на времето, в което слязох да науча,

че не съм това, което съм

и че това, което виждам

е невидимо за онзи, чиято кожа ме чака

в устата, готова лакомо

да ме погълне.