Мен не ме е страх

Николо Аманити

(Рим, 1966) е сред най-популярните писатели в Италия и най-превежданите италианци в чужбина. Биолог по образование, автор на десет книги, на сценарии за филми и комикси, бивш "канибал" (по името на течението, което през 90-те прокара в италианската проза една по-агресивна и зрелищна линия, а ла Тарантино в киното) и редовен сътрудник на няколко периодични издания, Аманити е смятан за най-жизненото явление в литературата на полуострова. "Мен не ме е страх" е неговият най-успешен роман досега.

С "Мен не ме е страх" Аманити стана най-младият победител в историята на престижния конкурс за литература Виареджо-Репачи. В мотивацията си журито го сравни с Дикенс, Стивънсън и Марк Твен. Когато романът излезе на английски, The Times обяви автора за "най-яркия талант в съвременната италианска белетристика", а The Guardian заговори за "бляскава нова звезда на европейския литературен небосклон". Френското списание Lire прокара паралел между наблюдателността и мрачния хумор на Николо Аманити и Жан Жионо, а испанският ежедневник El Mundo обобщи: "С изключителна вещина Аманити разказва жестока приказка, в която повествователната сръчност на американското кино се съчетава с ониричните елементи на германския експресионизъм."

Действието на "Мен не ме е страх" се развива в италианския Юг към края на 70-те години. В Акуа Траверсе, сюрреалистично градче, изгубено сред житата на най-горещото лято за последните десетилетия, два паралелни свята - на хлапетата и на възрастните - съжителстват почти без да се засичат. Времето тече като насън, жегата изпива силите, а момчето Микеле Амитрано случайно се натъква на нещо неописуемо, което ще обърне живота му и този на всички около него. Малките детски страхове и жестокости, големите провали на възрастните, Италия на футбола, комиксите, малолитражните фиатчета и естрадните песни по радиото са описани с методичната безпощадност на истински трилър.