Larousse: История на света, том 7: Пробуждането на Европа 1000-1250г.

Този том започва от края на първото хилядолетие на християнската ера. По това време опознаването на света бележи чувствителен напредък благодарение на арабите и скандинавците.

Дотогава съществуват два отделни типа география. Първият е на хората от средиземноморския район, чиито най-ярък представител е Клавдий Птолемеи. Те смятат, че континентите са разположени около две вътрешни морета -тяхното и Еритрейско море (Индийския океан). Църквата е на мнение, че Рим или Йерусалим се намират в центъра на света и налагат тази своя визия на целия християнски свят. Вторият е на китайците, които разполагат своята империя в центъра на света, като планини, морета и континенти се разстилат край свещения централен масив, около който обикалят Слънцето и Луната.

Ислямските завоеватели, дипломати и търговци свързват двата свята. Без да променят основните разположения, дадени от Птолемеи за света, мюсюлманските географи успяват да внесат в тях някои поправки и да допълнят редица детайли,

Скандинавците, напротив, не се стремят към научно представяне на своите пътешествия, но благодарение на тях се появяват сведения за нови северозападни територии, където преди това вероятно са навлизали само някои ирландци.

Това е зоната, в чиито очертания се развива историята от 1000 г.