Кукувицата

Кукувицата

/откъс/

ПАК се успахме – въздъхна бащата. – Видя ли, не се получава.

– Нищо не се получава – прозя се Христо.

– Колко будилници сменихме. Но няма да се отказваме. Утре пак ще опитаме да станем навреме.

– Ти винаги така казваш.

– Какво друго ми остава? Нали само за това мисля – как да станем навреме и да не закъснеем!

– И аз, татко. Другите деца как го правят?

Повървяха в мълчание до мостчето, после Христо пак подхвана:

– Госпожица Стела ще ми се кара.

– Няма. Ще й разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен като недоядена канелена курабийка.