Трагедии

Еврипид (485-406 пр. Хр.) е най-младият от тримата известни старогръцки трагически поети. Роден във века на Перикъл, в разцвета на класическа Атина, той е свидетел и на нейния упадък по време на Пелопонеската война.

Античните биографи описват пестеливо живота му. Еврипид страни от активна обществена дейност, предпочита уединението. Пише трагедии от 18-годишен, но успява да постави своя творба доста по-късно. През дългия си творчески път той рядко получава награди и признание: съвременниците му го възприемат като новаторски и прекалено рационален, изобразяващ, според Аристотел, хората „не такива, каквито трябва да са, а такива, каквито са”. Блестящото образование, което получава, както и общуването му с видни философи му носят прозвището „философ на сцената”. В творбите си често използва рядко срещани версии на античните митове и ги обогатява с измислени от самия него сюжетни ходове.

Написал е повече от 90 трагедии, от които до нас са достигнали едва 17 и една сатирна драма.

Над мене неочаквана беда

стовари се и ме съсипа. Искам

по-скоро смърт, животът отмиля ми.

За мене моят мъж бе всичко, зная,

а той излезе зъл и недостоен.

От всички живи и разумни твари

най-жалки и нещастни сме жените.

Отпървом си купуваме съпруг

прескъпо – и ни става господар

на тялото: от зло по-зло излиза.

А най-голямо зло е, че не знаем

добър е или лош. А пък раздяла

не прави чест на никоя жена.

Ако пък непознати обичаи

и нрави трябва тя да усвои,

налага й се да е ясновидка,

та, без да са я учили, да знае

как трябва да угажда на мъжа си.

И колкото и да сме му покорни,

щом случим доброволно във ярема

съпругът да се впрегне – сме щастливи.

Ако ли не – смъртта е по-добра!

Мъжът, щом досадят му всички вкъщи,

навън излиза да се разтуши

с приятели, или пък със връстници,

а ние сме сами във своя дом.

Разправят те, че ние си живеем

във безопасност, а пък те воюват.

О, глупости! Три пъти в бой ще вляза

със щит, вместо един път да родя!

Из „Медея“