Обещах да запомня. Разговори с Петър Увалиев

Изминаха 14 години от смъртта на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми липсва: той да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки.

Петър Увалиев живя и работи в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин Чаплин. Работил е над 40 години за Би Би Си. Автор е на забележителна монография за художника Уилям Търнър. Бил е гост-професор в английски и американски университети, изнасял е доклади на много международни форуми по въпроси на модерната лингвистика. Дори основателят на съвременната лингвистика Роман Якобсон се увлече по визуалната теория на Петър Увалиев и не само я нарече„6езпрецедентна", а я оцени като„блестящо разкриване на нови перспективи за научен подход и за разрешаване на кардинални проблеми на живота и творчеството". Френският антрополог Клод Леви Строе писа, че идеите му са „могъщ интелектуален стимул", а проф. Дорфлес от университета в Милано смята визуалната му теория за „епохална". За хората, които го познаваха отблизо, Петър Увалиев беше олицетворение на един постоянен, несменяем наш посланик, който нямаше нужда да връчва в Бъкингамския дворец акредитивни писма, нито да получава милостиво назначение от някого си в София. Той, който успя да се интегрира в културния живот на Запада, през целия си живот безшумно и упорито служеше на България.

Мой дълг беше да напиша тази книга за него, следвайки думите му: „Паметта е дар Божи, който задължава. Само със спомени може да се отплатим на мъртвите, защото само споменът е по-силен от смъртта".

Бригита Йосифова