Книга за пътя и постигането

ЛАО-ДЗЪ е по-скоро псевдоним, съзнателно оставен за тълкуване в пространството между "Стария мъдрец" и "Стария младенец". Според каноничните сборници на даоисткия култ Лао-дзъ (живял през VI в. пр. Хр.) бил заченат, когато майка му погълнала една падаща звезда и бил роден след като престоял в утробата и 81 години.

Първият биограф на Лао-дзъ, китайският историк Съ-ма Циен (148-86 г. пр. Хр.) твърди, че родното му място е най-южното от тогавашните китайски рства, Чу, а основното занимание на живота му било "завеждащ книгохранилището в двора на царството Джоу (Централен Китай)". След дългогодишно наблюдаване на упадъка на нравите в това царство, Лао-дзъ се отправил на Запад и на един от граничните проходи във Великата Китайска стена, по молба на пазителя на заставата, му предал учението си "с малко повече от 5000 думи", съставляващи текста на "Дао-дъ дзин", след което продължил в западна посока и никой повече не чул за него.

След една своя среща с Лао-дзъ, най-прославеният мъдрец на китайската древност Конфуций казал на учениците си, че той е подобен на дракона - "яха вихрите и се въззема към небето". Двадесетина века по-късно Карл Ясперс определя Лао-дзъ като една от "осовите" фигури в световната история на идеите, която в определена степен обуславя хода на общочовешкото развитие, свързвайки условните полюси "Изток" и "Запад".