Българският език в предисторията на компаративната лингвистика и в езиковия свят на ранния европейски модернизъм

Предлаганата книга представя изследванията на авторката в областите на лингвистиката и славистиката и цели да покаже предисторията на компаративната лингвистика в Европа, интереса към славянските езици, родствените им връзки с други езици и мястото на българския език в лингвистичното мислене от тринайсети до осемнайсети век. Българският език е изследван в неговите ранни реализации през периода ХVІ – ХVІІІ в. в различни дискурси, които представят корените на модерните времена: печатна форма, любовен дискурс, регистрации на текстове или изрази,

означени като «български» в други страни и т.н.

В увода въпросът за ранните културни и езикови връзки на българи с европейския запад е анализиран в светлината на езиков материал и исторически данни.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

УВОД

ПЪРВА ГЛАВА

Вписвания на българския език и славянските езици в предисторията на компаративната лингвистика

1. Тринайсети век – класификация / класификации на езиците и изказване за езика на българите

1.1. Анонимна Баварска хроника

1.2. Роджър Бейкън за езика на българите

1.3. Собствено българският (lingua eteo Bulgarica) в езиков спесимен

Първа в света лингвистична енциклопедия

3. Зигмунд Гелен и неговите сравнителни таблици

4. Данни на Бартоломей Георгиевич за южнославянските езици

Теодор Библиандер –знае за българския език и изтъквафлексиите като база за сравнение

Теория за езиците - матрици: имплицитна и експлицитна

6.1. „Далматински език― в речника на Фауст Вранчич

6.2. Експлициране и систематизиране на теорията заезиковите матрици: Йосиф Юстус (Жозеф Жуст)Скалигер

7. Йеронимус Мегизер: езикови спесимени

7.1. „Илирийският език― на Йероним Мегизер

7.2. Езиковите спесимени на Йероним Мегизер

8. Дубровнишка школа в подготвителния етап накомпаративната лингвистика

8.1. Сравнителните материали на Мавро Орбини

8.2. Себастиан Долчи (Себастиан Сладе) и родството междуанглийския и „илирийския

9. Познание за българския език през ХVІІІ в.: Л. Ервас и Пандуро

10. Православната култура и българското езиково наследство

10.1. Терминът български (БЛЪГАРСКИ) език през ХVІ век

10.2. Българският език в руската научна мисъл. Първи езиковспесимен на българския език чрез молитвата „Отче наш" ( руски източник: 1781 г.)

10. 2.1. М. В. Ломоносов обособява „славянските българи”

10.2.2. А. П. Сумароков и родството между езиците

10.2.3. „Отче наш― на български език

10.2.4. Диференциация на езиците

10.2.5. Индоевропейски поетически синтаксис в Господнятамолитва

11. Речник на Петър Палас с участието на Екатерина Велика – без данни за българския език

ВТОРА ГЛАВА. Кълновете на новите дискурси

1. Представени ли са българите и българският език вКирхеровия сборник (Рим, 1652)?

2. „Българските песни―в литературата и фолклора (илимежду тях)

2.1. Жанр

2.2. „Българските песни―бугарщиците (песни с дълъг стих)

3. Българско-гръцки разговорник от ХVІ век: любовният дискурс

3.1. Езикови особености на паметника

3.2. Състав на сборника

3.3. Културен контекст за песните от ХVІ в.

ТРЕТА ГЛАВА. Гутенберговата революция

1. Гутенберговата революция и православните южни славяни:културни и езикови нагласи

1.1. „Сборник за пътници” (1519/1520) и творбите на старатабългарска литература

1.2. Първият южнославянски буквар и фонология на четенето

1.3. Съдбата на южнославянските печатни книги

2. Кирилицата в Рим

2.1. Дветете азбуки и названията им: „йеронимиана” и„кирилиана”

2.2. Джамбатиста Палатино

2.3. Шрифт на Робер Гранжон

3. Първа книга, „подарена” от автора й на българския народ

3.1. Латинска и университетска образованост през ХVІІ век

3.2. Жанр на „Абагар”

3.3. Съдържание на „Абагар”

3.4. Псалм 148: текст при Божидар Вукович и при Филип Станиславов

3.5. Полонизмите в езика на „Абагар”

3.6. „Абагар” в творчеството на Филип Станиславов

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗВОРИ