Кръвно братство

В началото на 80-те години на XX век в Сан Франциско местната банда Exodus и приходящите от Лос Анджелис Metallica царуват в малки клубове като Old Waldorf, The Stone, както и в прочутия с лоша репутация бастион на метъла в Ruthie’s Inn.

Издънки на траш метъла като Slayer и Megadeth откриват втория си дом в Бей Ейрия, докато местните попълнения са опиянени от ритъма тинейджъри като Testament, Possessed, Death Angel, Heathen и Vio-lence издигат траш метъла в Бей Ейрия до невиждани висоти.

Харалд Оймен и Браян Лю са уловили атмосферата от самото зараждане на стила както на самата сцена, така и сред публиката и зад кулисите. Те документират моменти в които и феновете, и техните музикални идоли се опияняват от бързия и тежък ритъм и безкрайния и скандален купон. Оймен и Лю са в челните редици на битката за индивидуалност, като кадър след кадър увековечават раждането на траш метъла, както и безброй магически моменти с местни звезди.

В един миг приятелите на Оймен и Лю от Metallica, Slayer и Megadeth се превръщат в легенди. Днес Голямата четворка на траша царува заслужено на сцената, а техните братя по дух от Exodus, D.R.I., Testament, Death Angel, Possessed и Forbidden остават посланици на метъла от района на Бей Ейрия, който продължава да процъфтява и да набира популярност в целия свят.

Настоящото впечатляващо издание съдържа над 400 забележителни фотоси, както и страстни лични изповеди на ветерани от Бей Ейрия като Харалд Оймен, Браян Лю, Рон Куинтана от Metal Mania, Гари Холт от Exodus, Алекс Сколник от Testament и Роб Флин от Machine Head. От любителските банди до световното господство, на страниците на книгата оживяват славни сцени от възхода на траш метъла от Бей Ейрия.

Ами... това е! Върхът на моите мечти е в ръцете ви. Когато с Брайън Лю снимахме тези кадри навремето, и през ум не ни е минавало каква историческа стойност ще придобият те след повече от четвърт век. И идея си нямахме колко големи щяха да станат нашите приятели от Metallica, Slayer, Megadeth, Exodus и останалите банди. Ние бяхме просто едни хлапета, които безкрайно обичаха метъла, лягаха и ставаха с него – двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата...

Харалд Оймен

Ясно си спомням шоуто на Exodus, което ги вдъхнови за парчето Bonded by Blood. Беше една от многото вечери на бандата в Ruthie’s Inn в Бъркли, Калифорния. По време на концерта доста народ беше зарязал празните си чаши на сцената и когато Exodus започнаха бруталията, амбалажът беше помлян и феновете от първия ред се оказаха с накълцани ръце, а сцената се омаза с кръв. Тогава Пол Балоф призова публиката да „принесе в жертва някой позьор“, тълпата откликна начаса и метна на сцената един нещастник. Той се приземи право в краката на Балоф, оставен на благоволението му. Бяхме просто хлапетa, които се забавляваха, и понякога забавленията ни бяха брутални...

Брайън Лю

През 1981-ва музиката в Бей Ейрия беше адски скапана. Някога кипящата от живот пънк сцена на Сан Франциско твърде бързо овехтя и се обезличи, докато мръсните стари хипарски групи владееха концертните зали. Пънкът беше единствената музика с някакви топки, но беше започнал да се изражда в ню уейв, който пък ужасно приличаше на диско от 70-те, а това си беше гадно. MTV току-що беше тръгнала, а вече не струваше. През първата година от президентстването на Роналд Рейгън се правеше само скучна, гадна и допотопна музика като за скучни и консервативни времена – нищо общо с лудото време на 60-те или хедонистичното и откачено настроение на 70-те...

Рон Куинтана