Смъртта на рицаря Челано и други истории

В „Смъртта на Рицаря Челано”, вдъхновен от едноименната фреска на италианския художник Джото, неусетно са съчетани различни наративни жанрове: мит, хроника, сказание, приказка, разказ. Езиковото въображение на авторката вплита в неговия вътък радостта заедно с филигранната, често пъти неочаквана меланхолия, сътворявайки причудлив очарователен свят, отрупан с всички дарове на приказното разказвачество (рицари, вълшебници, царски синове, принцеси, богове, животни, които говорят и картини, които оживяват, войни, жертвоприношения и поклонения) разказани с език, който поднася неочаквани изненади.

Останалите разкази в книгата - от сборника “Истории от Светото писание”, носят посвещение на бабата на авторката, родена в Пловдив през 1906 г. Потомка на одески евреи, преселили се към края на 18-ти век в града на седемте хълм и приели християнството, тя живее в средата на гръцката общност в града на Филип, като семейството се изселва в Гърция през 1926 г.

Характерен за Теофано Калояни е своеобразният личен стил, в който гръцките митове се преплитат с балкански легенди и библейски предания. Преразказани през погледа на дете, чуло тези истории от баба си, в тях се редуват приказни сказания, жития на светци и мотиви от апокрифните евангелия. Едни от най-древните митове на човешкия род, като тези за сътворението на света, първородния грях, трийсетте сребърника, залезът на античния свят и възтържествуването на християнството оживяват в тези истории.

"Характерен за Теофано Калояни е своеобразният личен стил, в който гръцките митове се преплитат с балкански легенди и предания. Например, мотив от гръцкия героичен епос прозира в разказа „Черния корал” на Теофано Калояни. Омир завършва „Одисея” като връща Одисей обратно на Итака, където той отново встъпва в правата си на патер фамилия и стопанин на дома след изпитанието на Пенелопа с женихите, домогващи се до имуществото и съпругата на героя. Но древният разказвач ни осведомява, че Одисей е принуден да наруши престоя си на Итака заради едно последно пътуване, наложено му от слепия прорицател Тирезий, чиято сянка той среща при слизането си в Подземното царство на мъртвите. Героят трябва да пропътува до земя, чиито жители никога не са чували за морето, не притежават кораби които, дори не използват сол в храната си. Когато пристигне та, той трябва да принесе жертва на бога на морето Посейдон и след това да се завърне в родината си, където ще умре в дълбока старост. Разказът напомня мита за кончината на Одисей или поне неговата версия от „Божествена комедия” на Данте Алигиери.

Преразказани през погледа на дете, чуло тези истории от баба си, в тях се редуват приказни сказания от Балканите, жития на светци и мотиви от апокрифните евангелия. Едни от най-древните митове на човешкия род, като тези за сътворението на света, първородния грях, трийсетте сребърника, залезът на античния свят и възтържествуването на християнството представляват теми в десетте разказа на книгата. Калояни ни препраща към дълбокото познаване на легенди и митове, съставляващи балканска мозайка с мъдри поуки, почерпени с детска неподправеност и носталгия по един изгубил своята невинност свят. А тази поука е: “За всички богове - на християните, на мюсюлманите, на евреите - една е правдата и неправдата, едно е доброто и злото, едно е красивото и грозното”.