345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I - IV в.

В отстояване на християнските ценности техните последователи между II и IV в. понасят неимоверни страдания, свидетелство за което е тяхната мъченическа смърт в големите градски центрове.

Най-съдържателните източници за живота и мъченическата смърт на ранно-християнските светци в българските земи са житията, описващи подробно мъченическите им истории. Шанс и голяма рядкост е обаче да се попадне на автентично пространно житие, с каквито разполагат част от мъчениците - св. Дазий, св. Юлий и св. Емилиан от Дуросторум, св. Максим, св. Теодот и св. Асклеподота от Марцианопол, св. Епиктет и св. Астион от Халмирис, св. Теотим от Томи, св. Ириней от Сирмиум, св. Никита от Ремесиана, св. Север от Филипопол, св. Александър от Дризипатра, св. Ахил от Лариса. Тази празнина се запълва от църковните календари мартиролози, чието начало датира още от средата на IV в., когато споменът за мъченическите истории е още жив и когато много от ранните жития са съхранени. В календарите обикновено е отбелязана датата, на която съответният светец е понесъл мъченическа смърт, както и мястото на събитието.И това е понятно, защото за разлика от римското общество, честващо рождените дни, то християнската общност пренася цялата почест и тържественост върху деня на мъченическата смърт - едно истинско рождество във вечния живот с Христос.

Из "345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I - IV в."