Дванайсетте

Започналият в „Проходът” апокалипсис се разраства, а онези, които все още са живи, се борят отчаяно с хаоса.

Лайла е лекар и очаква раждането на първата си рожба. Заразата и вилнеещата жестокост са на път да пречупят съзнанието й, а светът около нея неумолимо се разпада.

Китридж, познат като „Последната база в Денвър”, е принуден да напусне укреплението си и сега се крие, въоръжен и сам, с ясната мисъл, че бягството му ще продължи, докато има бензин в колата.

Ейприл, 18-годишна тийнейджърка, се мъчи да преведе братчето си сред труповете и разрухата до по-сигурно място.

Но тримата ще научат, че не са съвсем сами – и че в най-тъмната от всички нощи може пак да съществува надежда.

Сто години по-късно:

Ейми и спътниците й търсят начин да унищожат кръвожадните вирали и могъщите им господари. Епичният разказ за саможертва, борба и оцеляване продължава, а действието става все по-наситено и мащабно.

Проходът е определен за един от „Десетте най-добри романи на годината” от Time и Library Journal и една от „Най-добрите книги на годината” от Washington Post, Esquire, U.S.News & World Report.

„Великолепен… Литературните си дарби Кронин е превърнал в оръжия… Проходът може гордо да се нареди до шедьоврите в жанра.” – Time

„Прочетете тази книга и от обикновения свят няма да остане и следа.” – Стивън Кинг

„Мащабно, поглъщащо четиво, което ще ви накара да оставяте лампите да светят до късно през нощта.” – Entertainment Weekly