Манифест на журналистиката. Речи в Швеция

През 2013 година Албер Камю щеше да навърши сто години… Авторът, признат в целия свят като писател и лауреат на Нобелова награда за литература, е също така журналист и есеист. Камю описва, анализира и изобличава безпощадната човешка участ, насилието, принудата и безумието на войната. Неговите статии, публикувани от 1938 г. в алжирския всекидневник L’Alger républicain, а по-късно - до 1956 г., във френското седмично списание L’Express, са прозорливи и смущаващи. През всички тези години той използва позицията си на журналист, за да изрази личния си ангажимент, като размишлява върху различни факти и гледни точки. Не е възможно да отделим журналиста от писателя. В реалността Албер Камю е преди всичко ангажиран интелектуалец. Liber-lIber-Kamu-2

Сборникът предлага двете Речи в Швеция, произнесени от Камю през декември 1957 г. при получаването на Нобеловата награда за литература, както и един текст, написан през 1939 г., но открит неотдавна от френската журналистка Маша Сери. Текстът е цензуриран манифест за свободата на печата. Три месеца след началото на Втората световна война, двайсет и шестгодишният по онова време Албер Камю призовава журналистите да запазят свободата си. Те трябва да се съпротивляват и най-вече да не приемат лъжата: „Принудата от всякакво естество не би могла да накара що-годе чистия дух да затъне в безчестието”. Много по-късно, в речта си в Стокхолм, Албер Камю споделя своите идеи за ролята на творците и писателите, които трябва да се отворят към света и да споделят не само неговите радости и болки, но и неговите битки. Речта в Упсала е продължение на темата, защото разглежда връзките между изкуството и обществото. През 1939-а, също както и през 1957-ма, Албер Камю е неизменно ангажиран с надеждата и етиката. Това е посланието на един столетник към вечността.