За рамките на литературата

Тази книга отключва рамките на българската литература и надниква в механизмите и. Тя посочва съзнателните и несъзнателни митове, насаждани с поколения, и ги разглобява на части. Влиза в работилницата, където се коват националните литературни стойности, и излиза оттам с ксерокопие на вътрешния технологически наръчник под мишница.

Това не е книга за литературата, каквато ни се иска да бъде. Това е книга за литературата, каквато можем да се боим, че е, ако разгледаме по-внимателно фактите.

"За рамките на литературата" е третата книга, в която литературният антрополог Владимир Трендафилов изследва скритите процеси, механизми и стойности на българската книжовност. Предишните са: "Неизличимият образ в огледалото: актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през XIX и началото на XX век" (1996) и "През седмица в литературния аквариум" (1999). Автор е и на две стихосбирки: "Четирите фокуса" (1997) и "Смъртният танц на фокусника и други стихотворения" (1999). Превеждал е също така поезия от английски: Силвия Плат, Тед Хюз, Уилям Бътлър Йейтс, Дъглас Дън и др.

Началният въпрос обаче остава: защо българското литературно поле се възпроизвежда така интензивно във вид на класика? С основните си параметри и ценности то се образува, както знаем, през етнонационалния XIX в., преходен период, в който от империите се откъсват държави, от Църквата - църкви, а класиката се подменя с класики. ...В нашия тип случаи - когато се образува нова държава и от разпилените местни говори и налични текстове, под влиянието на актуални чужди модели, се консти¬туират езикът и литературата и - класиката не е отбраното от традицията, а първото нещо, което се прави в сферата на националната литература. По липса на друго си обречен на класика.