Демократическият парадокс

Шантал Муф, професор по политическа теория и директор на Центъра за изследвания на демокрацията към Уестминстърския университет в Лондон, е сред най-влиятелните политически философи днес. Книгите и – между които „Хегемония и социалистическа стратегия” (в съавторство с Ернесто Лакло, 1985), „Завръщането на политическото” (1993) и „Върху политическото” (2005) – са преведени на десетки езици.

В либералните демокрации гарантирането на свободата и човешките права се използва парадоксално като претекст за налагането на ограничения върху упражняването на властта от народа. Демокрацията е резултат от сдвояването на две логики, свързани съответно с идеите за равенство и свобода, които никога не могат да бъдат помирени напълно.

„Демократическият парадокс” на Шантал Муф си поставя за цел да осветли това основополагащо за модерните демокрации напрежение.

„Когато разберем, че напрежението между равенството и свободата не може да бъде преодоляно (...), става ясно, че с изчезването на идеята за алтернатива на съществуващата конфигурация на властта изчезва и самата възможност за легитимна форма на израз на съпротивите срещу доминиращите властови отношения.” Единствен изход от ситуацията на глобализирано постполитическо примирение пред съдбовните икономически сили е възраждането на идеята за политическата борба като движеща сила на демократическия проект, разтваряща перспективата на една радикална демокрация.