Голям малък живот

Спомени за едно радостно куче

Интелигентна, лишена от суета и благословена с невероятната дарба да живее в настоящето, радостна и пряма като всички кучета, Трикси влага сърцето си във всичко, което върши – независимо дали гони топка за тенис, прави номера на някого или защитава близките си.

Обучена от организацията „Кучета компаньони за независимост“, Трикси се „пенсионира“ поради травма, но с таланта си да помага успява да научи Дийн да се доверява на инстинктите си, убеждава го да намали работната си седмица до петдесет часа и – може би най-важното – възражда в него чувството на почуда, което със сигурност няма да го напусне до края на живота. Трикси се превръща в негово вдъхновение: „Дойде си с името: Трикси. Понякога се шегувах, че ми звучи повече като име на стриптизьорка, отколкото като на куче. Казаха ни, че можем да го променим и че тя бързо ще свикне с новото си име. Но ако ми звучеше по-скоро като на стриптизьорка, отколкото като на куче, в същото време звучеше повече като на елф или фея, отколкото като на стриптизьорка. Елфите и феите са вълшебни същества – такова беше и нашето куче.“

Трикси тежала само трийсетина килограма и Дийн понякога я наричал просто Дребосъчка – едно малко същество в този огромен свят. Живяла по-малко от дванайсет години, но във всички важни аспекти, включително влиянието си върху хората, която са я обичали, изживяла един наистина голям живот.