Търнов - царстващият град на Българите

Главната столична крепост през Второто българско царство била Царевец. Опасана от лъкатушните извивки на Янтра, с високи непристъпни скали, върху които се издигат крепостните стени. Тя е най-здраво укрепената част на столицата. Главният вход е от запад - по висок скален провлак, укрепен с три последователни порти. В югоизточната част на крепостта е била оформена т. нар. Френкхисарска порта, която свързвала крепостта с квартала на фрънзите (франки = чуждестранни търговци), разположен в югоизточното подножие на царевец и защитен от плавна извивка на реката. В южната част на западната стена били разположена Малката (Асенова) порта свързвала Царевец с "новия град" и Трапезица. Главната улица, която "вървяла" по най-удобния хоризонтал, свързвала главните входове и опасвала цялата крепост. От нея излизали по-малки и второстепенни улици. Важен елемент на градоустройството били кварталните (енорийски) църкви, които били акцент в селищната структура. Удобни подходи имало към царския дворец и Патриаршията. Пред двореца се оформял неголям площад, свързан с приемане на чуждестранни пратеничества и дворцовия церемониал.

През 1858 година в Търново се установил завършилият медицина д-р Христо Даскалов. Престоят му бил кратък, но изключитително ползотворен - той описал и проучил паметниците на старата столица. направил едно сравнително пълно и точно описание на църквата "Свети апостоли Петър и Павел", на надписите и стенописите в нея, план и описание на руини в църквата "Св. Димитър", където бил запазен по-добре само олтарът - обърнал внимание на стенописите в апсидата и славянските надписи върху по-ранните стенописи. Съобщава, че видял и основите на църквата "Св. Иван Рилски, която била в близост до "Св. ап. Петър и Павел".