Вътрешен емигрант

Първото интервю в тази книга е озаглавено „Адекватни на света, в който живеем", иначе речено, то е израз на слятостта на отговарящия и средата. Последното пък, дало име на целия сборник, заявява категорично противоположна позиция - „От много години съм вътрешен емигрант". Целта на тази книга, събрала разпитите на Георги Марковски, посветени на националното, е да опита да заличи прорезите във времето и душите, разтваряни от нестихващите вътрешнобългарски войни, да напомни за съществуването на пропъденото от съзнанието племенно себеусещане и най-накрая да извърви пътя на твореца към изгнаничеството, към малцинството от един човек.

Георги Марковски схващаше писателството си като мисионерство, при това извършвано в конкретна културна среда - родната. Нестандартността и експериментаторството му, склонността към наблюдения от птичи поглед и конципирането на плурална картина на света приемаха етничното като форма на съществуване, като културна цялост. Традиционното разбиране на националния въпрос за него бе неупотребимо - проблемността на българското съществуване в многоизмерността си при неговия интегрален подход побираше всичко, подчиняващо се на критичен подход и изразявано изобразително или аналитично. Преходът от белетристика към публицистика бе замяна на художественото с разсъдъчното, като не се подменяха целите или авторовата роля. Интервюта, посветени единствено на творчеството му или на обществените позиции, няма, поради което подбраните в сборника, целящ да обособи отнасящите се до националното, започват от момента на поява на баланс между двете теми.