Книгата на проф. Кирил Богданов „Старите вещи разказват" /разкази - приказки, но не съвсем/ е оригинална по замисъл и реализация. Бих я отнесъл към цикъла краеведска литература, създадена от автора под общ надслов „Вик срещу забравата". Структурирана е в две части - „Старите вещи разказват" и „Опит за възкресяване на стари /овехтели/ думи".

Като земляк на проф. Богданов, необикновените герои в тази книга са и мои добри познати. Размислите и преживяванията на автора не са ми чужди. Четейки книгата, споменът ме връща в годините, когато дядо ми е писал върху каменна плочка с така наречения плавец /молив/. Плочката, поставена в рамка, е тънка и лека, а написаното върху нея лесно се изтрива. Служела е както за работа в клас, така и за домашни упражнения. Така от плочката, минавайки през молива с графит, през перото и мастилницата, през химикалката и пишещата машина, сме стигнали до днешния компютър, който се прави на важен и недостъпен. Не разпознава много от старите думи и ги подчертава с червено като строг и взискателен учител. Разбира се, той не е виновен, защото е продукт на новото време. Може би след години и сам ще попадне в колекцията от стари вещи и професорските правнуци ще разговарят с него от позицията на тяхното време.

Да вдъхнеш нов живот на позабравените стари вещи, макар и на книга, е дело похвално, още повече когато това се прави от човек, който перфектно познава тази материя. Старите вещи всъщност са остарелите оръдия на труда, ? които са си служели дедите и родителите на автора. Самият той е отраснал сред тези вещи, работил е с повечето от тях в помощ на семейството. Това в голяма степен му дава възможност да води вещо и умело разказите от тяхно име. Тези вещи са били жизнено важни за хората от неговия беден балкански край. Много от тях са изработвани саморъчно от техните стопани или от майстори-занаятчии. Всяка от тях е имала свое място в домакинството, съхранявана и грижовно и е използвана дълги години. Те са съществена част от живота и бита на балканджиите в борбата им за оцеляване в трудните условия.

С голяма любов и умиление професорът слуша и записва разказа на всяка вещ. Прави го със завидна лекота, защото отлично познава устройството и функциите на старите вещи, уважава тяхното желание да разказват за живота и ролята си в миналото. А техните разкази са така подробни и искрено затрогващи!